Дневниче, Дневниче…скъпо мое дневниче! Воденето на дневник не е лесна работа. Трябва да имаме силна мотивация за да постигнем постоянството и старанието, които то изисква. Няколко пъти започвах и съответно и толкова пъти се отказвах (и то малко след началото). А, хем знам колко ще е полезно за мен самата и децата ми, и колко ще е интересно да го чета след време. Важността на дневникът я осъзнах при първата ми среща с детски психиатър. Справих се горе – долу с въпросите, които ми зададе относно физическото развитие на детето ми през бебешния период (Кога седна за първи път? Кога се обърна?….) Когато децата са малки си мислим, че всичко ни е ясно – знаем и помним. Но с натрупването на годините спомените избеляват, а когато са и няколко деца – направо може да се объркаме (кое точно за кое дете се отнася). Специалистите ( лекари, психолози, логопеди и.т.н.), които се отнасят достатъчно сериозно към работата си, още в самото начало, преди да започнат работа с едно дете с РАС, провеждат интервю с родителите и ги молят да попълнат няколко теста или анкети. Повярвайте ми, ужасно се затрудних когато трябваше да го направя, а синът ми бе на 6,5г. т.е. не изглежда да е минало много време, но установявам, че особено по негативните моменти съм ги забравила. Иска ми се да виждам положителните неща в развитието му. Дневник може да води всеки, който има дисциплина, а особено при хората с РАС нещата, кото се превърнат в рутина стават лесни и забавни, И така, в дневника можем да запишем:
*сухи данни – да отбелязваме дата и събитие, напр. възраст, кг, височина, може/мога да прави …, още не може/мога …., тръгва/м на градина/ училище/работа, къде, условия, хора…, на тази дата е/съм болно/болен, лекарства…
*дневник на поведението, кризите, ако има такива. С какво ги свързваме?
*записки относно дневния режим (сън, хранене…), На какво може да се дължат промените в него?
*да пишем кратки разкази какви случки са станали през деня или седмицата, кой как е реагирал
* за родителя – какви чувства и емоции сме изпитали, какво ни е разкъсвало отвътре, страхове, притеснения и какво ни е карало да полетим
* възрастният с аутизъм – какви пречки среща, какви успехи постига, какво харесва или не и иска да сподели, с кой?, мъчителни терзания или любовни трепети …
Кратки истории, опит, поуки… всичко това ще оформи един дневник на живота, които живеем – родители, деца и възрастни.