Един от най – големите ужаси за родителите е да изгубим детето си, да изчезне, да го няма. Тогава ужасът, стресът, тревогата, бурята от мисли, която ни връхлита направо могат да ни убият или да ни доведат до степен да сме далеч от правилните решения в този момент. И тъй като знаем всичко това, взиме и съответните мерки. Детето е винаги „под око“, здраво хванато за ръката, ключовете са далеч от него, но за по сигурно има и райбери на вратите и прозорците. Но…Винаги може да се случи нещо, което да ни изненада. Така се случи и при мен. Наложи се да изляза за четири часа с големия ми син и оставих малкия с баща му и племенницата (вече голяма, тийнейджърка на 16г.). Нищо необичайно. Случвало се е и преди, някой друг да остане с него за кратко. А, най – зрискования начин да загубим детето си е да го оставим да го гледат двама. Единият мисли, че то е при другия и съответно и другият мисли същото. Както гласи поговорката „ Много баби – хилаво дете“, в нашия случай „Повече гледачи, и детето го няма.“ Щом са осъзнали каква е ситуацията е започнало претърсване на квартала. Викат на помощ съседи, но без резултат. Съпругът ми уведомява полицията и две патрулни коли се включват. За да ми спестят (и всъщност успяха) целия ад, аз разбрах за случилото се един час преди щастливата развръзка. И то случайно, звъннах по телефона да проверя какво правят у дома час преди да се прибера, та всъщност сама попаднах в целия екшън. Явно майчина интуиция. Е, що молитви отправих и що мисли ми минаваха докато се прибера, само аз си знам. Пет минути, преди да пристигна телефонното обаждане, че детето е намерено ме приземи и освести. Полицаите, които ме чакаха пред дома бяха изключително разбиращи ни и най – вече човечни. Докато пишех обясненията в колата им, камък ми падаше от раменете, и щастлива, и благодарна бях. Бързо успокоих детето, без никакви караници. Но за другите вкъщи имаше цяла тирада и разбор на всичко по минути, разговори, разговори, сълзи и успокоения. А, като заспаха всички, аз седнах да си направя рефлексия. Какво трябва и какво не, за да се избегне тази страхотия.
Рефлексия
1. Превенция
Който се грижи за детето:
– не пренебрегва всяка негова дума или постъпка
– не разчита на друг (взаимно се координират)
2. Става инцидент
– ако се случи нещо се действа бързо, трезво (доколкото е възможно)
– ако няма бърз резултат се търси помощ и съдействие от приятели, съседи, познати и задължително полиция, кварталните. Познават квартала до най – малката подробност (от клошарите до бизнесмените)
– може да се разчита и вярва на полицаите, имат си надеждни канали за информация, съдействат си с други дирекции на МВР, градски транспорт и т.н.
– комуникацията с другите членове на семейството, с други деца и близки не е за подценяване
– без обвинения и нападки към никой, няма да помогне това в този момент, а точно обратно
3. Развъзката. Дано винаги да е щастлива!
– взаимно успокоение
– всеки да си каже каквото има, да си излее душата – „За този час ми съкратихте живота с 5 години.“, „ Не, аз съм виновна.“
– да достигнем до изводи, да си извлечем поуките, да има конструктивни разговори
– да направим план от действия, които биха предотвратили подобно „приключение“/ да се вземат изпълними решения, които ще предотвратят подобна ситуация
– да учим децата, много, на всичко, което може да им/ни помогне в такива моменти
– да споделим със специалистите, които работят с детето
– да умеем и да благодарим
– да вярваме, че има добри хора в обществото ни, които са съпричастни към нас и децата ни